Ароматерапия се нарича използването на етерични масла от растения за лечение, чрез внасяне в организма посредством дихателната система и кожата. Те оказват благоприятно въздействие върху здравето, духа и настроението.
Лечебното действие на ароматите е било забелязано от хората още преди хилядолетия. Записи за ароматерапия са открити от около 2890 пр. Хр., когато древните египтяни използвали ароматни съставки за религиозни и медицински цели. Древните китайци и индийци употребявали ароматните масла съвместно с акупунктурата, масажите, баните и за инхалации. Самият термин „ароматерапия” е въведен през 20-ти век от френския химик Рене-Морис Гатфасе, който се е занимавал с изследване на етеричните масла като потенциални съставки на козметичните продукти. В края на 1970 – началото на 1980 ароматерапията става голяма част от нелекарствената холистична система за лечение.
Етеричните масла са концентрирани екстракти, получени от корени, листа, семена, цветове на различни цветя и дървета, от плодове, билки и смоли. Те са силно ухаещи, бързо проникват през кожата и дихателните пътища и действат на организма антисептично, тонизиращо и психотерапевтично. Съвременните изследвания установяват безспорно, че етеричните масла имат противовъзпалителни, бактерицидни, антивирусни и противогъбични свойства, в състава на някои аромати се съдържат и фитонциди (вещества със свойствата на антибиотици). Етеричните масла като цяло стимулират имунната система и сетивата. Препоръчват се при:
- простуда, грип, УНГ инфекции, бронхит и респираторни заболявания;
- обща умора, безсъние, главоболие, при психическо напрежение;
- ставни и мускулни болки, артрит;
- храносмилателни разстройства; при детоксикация;
- кожни заболявания и др. състояния.
- Приети през дихателните пътища чрез инхалация (вдишване):
Приети по този начин, растителните аромати имат локално (засягащо нос, носоглътка, обонятелни рецептори, трахея, бронхи, алвеоли) и общо въздействие (нервнорефлекторно и хуморално). Високата способност на фитоорганичните вещества за проникване през лигавиците в кръвта води до по-бърз терапевтичен ефект, а въздействието върху обонянието веднага се отразява на нервната система. Поради това ефектът от ароматите, приети чрез вдишване, е до 20 пъти по-бърз и по-силен, отколкото ако се приемат вътрешно като настойки или чайове.
- Приети през кожата – чрез директно нанасяне на масла или с масажи:
Друг начин за усвояване на ароматните вещества е чрез кожата. Базиран е на способността ѝ за резорбция (всмукване) и газообмен (дишане). Както при инхалациите, така и при прилагане върху кожата, ароматичните вещества имат местно – директно върху кожата, и общо-проникващо действие. Около 20 минути след нанасяне на етерично масло фитоорганичните вещества попадат във външноклетъчното пространство и в кръвообращението. По този начин оказват влияние не само върху самата кожа, а на всички органи и системи. Помагат при болки, кръвотечения, при лечение на рани и изгаряния, намаляват стреса и напрежението, ободряват и укрепват тялото, успокояват емоциите, подмладяват.
- Приети през кожата – чрез добавяне във вана:
Това е един от най-приятните начини за използване на маслата. Благоприятното въздействие на топлата вода и целебната сила на етеричните масла правят специализирани вани за СПА изключително полезни за целия организъм.
- Приети под формата на лекарствени препарати – перорално:
При определени проблеми, за профилактика, или за по-добър вкус етеричните масла или техните флорални води могат да се приемат и перорално (през устата) смесени с мед или захар, добавени към чай, салати, ястия.